НЕВЪЗМОЖЕН ГОСТ
Залязва слънцето и в клоните на ореха
навива приказно кълбо златиста свила,
нощта прихлупва шепи и в небето горе
до хоризонта тъмно кадифе разстила
и с бял конец невидима ръка бродира
върху приоблачен гергеф звезди-елмази;
търкулната по стръмното, луната спира
над стряхата, в стърнищата нагазила.
На прага сякаш някой чука – идат гости,
нощта е време за раздумка и за вино,
отдавна портичката стара не залоствам – ...