Невъзможно
Тъжна бе луната -
безплодна буца пръст.
Тъй бе близо до земята,
а гледа я околовръст.
Все към нея вперила лице,
тя нивга гръб ѝ не обръща -
любов в космическото дефиле,
с лунни длани нощем я прегръща.
А земята вечно се върти,
надиплила дълбоки океани...
Навярно те са нейните сълзи,
които рони зарад любовта им...
Дали пък аз не съм земята,
а ти луната си над мен -
един без друг не можем
да живеем нито ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добри Бонов Всички права запазени
