Невъзможно

Sep 12, 2021, 10:35 PM

Poetry

499 0 0

Тъжна бе луната -
безплодна буца пръст.
Тъй бе близо до земята,
а гледа я околовръст.
Все към нея вперила лице,
тя нивга гръб ѝ не обръща -
любов в космическото дефиле,
с лунни длани нощем я прегръща.
А земята вечно се върти,
надиплила дълбоки океани...
Навярно те са нейните сълзи,
които рони зарад любовта им... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Невъзможно

Искате да прочетете повече?

Random works