severianin (Валентин Чернев)
417 677
14.03.2012 г., 18:46 ч.

Невъзможно чудо 

  Поезия
621 0 6

НЕВЪЗМОЖНО ЧУДО

 

        “...жабите.

         Това е мойто войнство, от което

         се раждат най-красивите принцеси.”

                     Генчо ВИТАНОВ, “Елегия за бавното движение”

 

Обичам приказки от старо време,

но как да вярвам в думите им мъдри,

че и до днес във всяка жаба дреме

една добра принцеса златокъдра?

 

Целувах дълго, ненаситно, страстно,

но жабите си бяха просто жаби!

Или е време вече да порасна,

или целувките ми бяха слаби,

 

но ни една не се превърна в мрака

в красавица, достойна за палата –

зеленото ми войнство все тъй квака

и тоя свят край мен е все тъй блато.

 

А няма и магьосница наблизо

да ме превърне в стар жабок наесен,

за да изквакам с блатен оптимизъм,

че днес съм в обществото на принцеси.

 

Вървя през мокрото.

В нозете жвака.

Надеждите ми стават все по-слаби.

Не ми се вярва някъде да чакат

принцеси, омагьосани на жаби!

 

Е, може в приказките да изглежда,

че са край нас, с коронки на главата,

но в тоя зъл живот е безнадеждно

да чакаш чудо,

а да газиш в блато.

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??