Невъзможно далечна
Любовта е мъчително търсене, хубаво е да си нечия
идея-фикс...
Не искам да бъда ничия първа любов,
нито даже ничия последна,
но нямам нищо против
да съм за някого невъзможно далечна.
Когато има най-красивите жени,
единствено мен да мечтае,
когато си мисли, че е щастлив,
за срещите с мен да живее.
Да е празен и мрачен денят му
и нищо да не го зарадва,
да е омагьосана душата му,
само погледът ми да го грабва.
Да иска до мен да е близо,
да го отблъскват все по-далеч,
да моли за капчица милост,
да среща само огън и меч.
Аз да съм му в сетивата
и без мен да е студен и ням,
аз да му дарявам свободата,
той в краката ми да я поставя сам.
Винаги да е готов на всичко,
да е страстта му безкрайно голяма,
да пада на прага ми ничком,
богат да е, но мене да няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славяна Всички права запазени
