slavimn (Славяна)
66 389
22.12.2010 г., 14:57 ч.

Невъзможно далечна 

  Поезия » Любовна
664 0 8

                                  Любовта е мъчително търсене, хубаво е да си нечия

                                  идея-фикс...

 


Не искам да бъда ничия първа любов,

нито даже ничия последна,

но нямам нищо против

да съм за някого невъзможно далечна.


       Когато има най-красивите жени,

       единствено мен да мечтае,

       когато си мисли, че е щастлив,

       за срещите с мен да живее.


Да е празен и мрачен денят му

и нищо да не го зарадва,

да е омагьосана душата му,

само погледът ми да го грабва.

 

       Да иска до мен да е близо,

       да го отблъскват все по-далеч,

       да моли за капчица милост,

       да среща само огън и меч.


Аз да съм му в сетивата

и без мен да е студен и ням,

аз да му дарявам свободата,

той в краката ми да я поставя сам.


       Винаги да е готов на всичко,

       да е страстта му безкрайно голяма,

       да пада на прага ми ничком,

       богат да е, но мене да няма.

      

© Славяна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на милите хора за милите думи!
  • Сложно нещо е Любовта, както пееха навремето и Ритон...
    Поздравления за силния стих!
    Весели Празници ти желая!
  • "Винаги да е готов на всичко,
    да е страстта му безкрайно голяма,
    да пада на прага ми ничком,
    богат да е, но мене да няма."

    Не е ли твърде голямо наказанието му? И да няма опрощение? Но е хубаво. Весела Коледа!


  • Страхотно
  • Много е хубаво!Поздравленя!!!
  • Ех, много хубаво си го написала!Прекрасно откровение
  • Открих себе си... Благодаря за това, че се епишат такива неща!
  • Любовта е висша форма на егоизъм. Всички искаме това, но малко от нас го признават. Поздравявам те!
Предложения
: ??:??