Невъзможно далечна
Любовта е мъчително търсене, хубаво е да си нечия
идея-фикс...
Не искам да бъда ничия първа любов,
нито даже ничия последна,
но нямам нищо против
да съм за някого невъзможно далечна.
Когато има най-красивите жени,
единствено мен да мечтае,
когато си мисли, че е щастлив,
за срещите с мен да живее.
Да е празен и мрачен денят му
и нищо да не го зарадва,
да е омагьосана душата му,
само погледът ми да го грабва.
Да иска до мен да е близо,
да го отблъскват все по-далеч,
да моли за капчица милост,
да среща само огън и меч.
Аз да съм му в сетивата
и без мен да е студен и ням,
аз да му дарявам свободата,
той в краката ми да я поставя сам.
Винаги да е готов на всичко,
да е страстта му безкрайно голяма,
да пада на прага ми ничком,
богат да е, но мене да няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славяна Все права защищены
