8.02.2009 г., 0:42

Нея

979 0 2
Не обичам да говоря в рими,
затова сега, моля те, прости ми,
ще напиша тези малки редове,
за наште много различни светове!

Хубава играчка или истинско момиче,
бях с теб, когато цъфна първото кокиче,
няма да забравя първата целувка,
и първата нежна истинска милувка!

Момиче, вдъхнало истински мечти,
не си виновна ти, че тя всички разби,
искам вече НЕЯ, писна ми от просто "тя",
искам от живота всичко, дори да полетя!

Приятни сладки мигове, като мед,
изживях, когато бях близо до теб,
но ето, че дойде й крайният ден,
когато ти ще си далече от мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е то всичко е до разбиране. Това, че някой не разбира нещо не значи, че не е стойностно.
    Моето мнение го знаеш вече
  • за разбиране - разбрах

    но текстът ти не се разбира, вярвай ми . Освен ако лирическият герой не страда от раздвоение на половата си индентичност
    в първа строфа - ти
    втора - ти си момиче
    трета - говориш за момиче
    четвърта - и ще дойде на-щастливият ден,
    когато ти ще си далеч от мен..."

    и некви такива неща
    но вече ми писна да чета откровени глупости

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...