8 февр. 2009 г., 00:42

Нея

980 0 2
Не обичам да говоря в рими,
затова сега, моля те, прости ми,
ще напиша тези малки редове,
за наште много различни светове!

Хубава играчка или истинско момиче,
бях с теб, когато цъфна първото кокиче,
няма да забравя първата целувка,
и първата нежна истинска милувка!

Момиче, вдъхнало истински мечти,
не си виновна ти, че тя всички разби,
искам вече НЕЯ, писна ми от просто "тя",
искам от живота всичко, дори да полетя!

Приятни сладки мигове, като мед,
изживях, когато бях близо до теб,
но ето, че дойде й крайният ден,
когато ти ще си далече от мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е то всичко е до разбиране. Това, че някой не разбира нещо не значи, че не е стойностно.
    Моето мнение го знаеш вече
  • за разбиране - разбрах

    но текстът ти не се разбира, вярвай ми . Освен ако лирическият герой не страда от раздвоение на половата си индентичност
    в първа строфа - ти
    втора - ти си момиче
    трета - говориш за момиче
    четвърта - и ще дойде на-щастливият ден,
    когато ти ще си далеч от мен..."

    и некви такива неща
    но вече ми писна да чета откровени глупости

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...