8 feb 2009, 0:42

Нея

  Poesía
982 0 2
Не обичам да говоря в рими,
затова сега, моля те, прости ми,
ще напиша тези малки редове,
за наште много различни светове!

Хубава играчка или истинско момиче,
бях с теб, когато цъфна първото кокиче,
няма да забравя първата целувка,
и първата нежна истинска милувка!

Момиче, вдъхнало истински мечти,
не си виновна ти, че тя всички разби,
искам вече НЕЯ, писна ми от просто "тя",
искам от живота всичко, дори да полетя!

Приятни сладки мигове, като мед,
изживях, когато бях близо до теб,
но ето, че дойде й крайният ден,
когато ти ще си далече от мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е то всичко е до разбиране. Това, че някой не разбира нещо не значи, че не е стойностно.
    Моето мнение го знаеш вече
  • за разбиране - разбрах

    но текстът ти не се разбира, вярвай ми . Освен ако лирическият герой не страда от раздвоение на половата си индентичност
    в първа строфа - ти
    втора - ти си момиче
    трета - говориш за момиче
    четвърта - и ще дойде на-щастливият ден,
    когато ти ще си далеч от мен..."

    и некви такива неща
    но вече ми писна да чета откровени глупости

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...