Нея я няма
Самотен на самотен остров
присядам на крайбрежните скали.
С мечти облял ме залезът,
с шума си галят ме океанските вълни.
Нея я няма!
Неусетно, бързо се здрачи.
Небето потъмня.
Птици и спомени сляха в мрака следи.
Луната засия.
Нея я няма!
Вълшебна красота.
Пясъкът заблестя.
Самотата в мисълта ми прозвъня.
Отново, че съм сам напомни ми Нощта!
Нея я няма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Дечев Всички права запазени
