Незабравим спомен
Глава положих на
рамото ти прекрасно.
Чувствах твоята опора.
Убедена бях, че си
всичко, което търсих.
Поглед срещна поглед.
Усмивка предизвика усмивка.
Устни потърсиха устни.
А взаимността бликаше
и от двама ни.
Показа ми нощен град,
облян в светлини,
небе пълно със звезди,
на фона на тихо море,
мокри скали и ти до мен.
Бе прекрасна,
незабравима нощ!
Миг на щастие,
в който летях сред небесата
... но последван от
нестихващата болка.
Изчезна ...
Илюзия ли бе?
Или сродна душа,
избягала от мен?
Постъпи като всички
останали по пътя ми ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© София Русева Всички права запазени
