10 feb 2007, 20:27

Незабравим спомен 

  Poesía
683 0 8

Глава положих на

рамото ти прекрасно.

Чувствах твоята опора.

Убедена бях, че си

всичко, което търсих.

 

Поглед срещна поглед.

Усмивка предизвика усмивка.

Устни потърсиха устни.

А взаимността бликаше

и от двама ни.

 

Показа ми нощен град,

облян в светлини,

небе пълно със звезди,

на фона на тихо море,

мокри скали и ти до мен.

 

Бе прекрасна,

незабравима нощ!

Миг на щастие,

в който летях сред небесата

... но последван от

нестихващата болка.

 

Изчезна ...

Илюзия ли бе?

Или сродна душа,

избягала от мен?

Постъпи като всички

останали по пътя ми ...

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса стихът ти!
    Браво!
    Поздрав!
  • Радвам се, че ви е харесала тази историйка, от която трудно се лекувам
  • Поздрав за "реалната история" !!!
  • София, много е хубав стиха ти!!! Въпреки тъжния финал!!! Поздрави!!!
  • Благодаря ви за споделените отзиви. Валери, това е животът - мисля, че аз най - малко трябва да ти казвам, че всичко се редува. Няма вечно щастие, нито вечна болка. Просто "една реална история "
  • Текстът буди уважение с разказването на една реална история, която кара читателя да се замисли и то дълбоко. Финалът разрушава и представата за текста като литературна творба, а поставя под съмнение и авторовата позиция.
    Поздрав!
  • Болезнено...но никога не се знае какво ти предстои...гледай напред!
  • Хубав стих, хареса ми!!!

    Поздрави
Propuestas
: ??:??