Незабравим спомен
Глава положих на
рамото ти прекрасно.
Чувствах твоята опора.
Убедена бях, че си
всичко, което търсих.
Поглед срещна поглед.
Усмивка предизвика усмивка.
Устни потърсиха устни.
А взаимността бликаше
и от двама ни.
Показа ми нощен град,
облян в светлини,
небе пълно със звезди,
на фона на тихо море,
мокри скали и ти до мен.
Бе прекрасна,
незабравима нощ!
Миг на щастие,
в който летях сред небесата
... но последван от
нестихващата болка.
Изчезна ...
Илюзия ли бе?
Или сродна душа,
избягала от мен?
Постъпи като всички
останали по пътя ми ...
© София Русева All rights reserved.
