Незаличени следи
Времето минава набързо и не се връща,
пробвах и какво ли не направих,
миналото за секунди всичко поглъща,
но теб аз все още не забравих.
Сълзите ще изтрият от устните следите,
следи от целувки трайно закрепени,
за спомените ще ми напомнят звездите,
от любовта ние бяхме заслепени.
Срещна ли те, на друга страна поглеждам,
но затворя ли за миг очи, ти още си тук,
отминаваш ме тихо – аз глава навеждам –
последните надежди спряха дотук...
Днес мечтая да те видя поне отдалече,
но да тръгна към теб аз нямам сили,
питам се в какво ме любовта въвлече,
любовните стъпки не сме ги заличили.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
