Махам рани от себе си,
махам страх и засъхнали кърви;
стържа бели цикартрикси,
безвиновно съшивам вини
и ви гледам от упор,
и се втренчвам безстрашно, обръгнала
на безкървие, и избирам
под новата кожа да трупам железни скали.
© Павлина Гатева Всички права запазени
Браво..