Жан-Кристоф (Jean Christophe)
22 298
28.12.2022 г., 23:55 ч.

Незавръщане 

  Поезия » Философска
872 8 11

Остават още десет километра.

*
Познатото до болка, ми е чуждо -
пустеещата улична беседка
и моста вляво, и разлаяните кучета.
*
Не искам да поглеждам настрани
и стиснал съм пред себе си волана.
Тя. Бяла. Спретната. С липите си стои.
Тя, майко, къщата е там...
но теб те няма.

© Jean Christophe Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силен стих, наистина те хваща за гърлото и за сърцето!
  • Улучи ме в сърцето този стих...
  • Благодаря ти, Яна.
  • Толкова силно и толкова хубаво... Задушаващо и задушевно в едно. И написано от талантлива, чувствителна ръка. Поздравления.
  • Благодаря ви.
  • "Остават още десет километра." ...
  • Хубав и тъжен стих! Благодаря за споделеното!
  • Малко неща ни притихват.
    Повечето ни карат да говорим, говорим.
    Да пишем, да пишем.
    Да бълбукаме, да скачаме, да се пеним, да се боричкаме, докато дойде нещо по-голямо от нас, удари ни по един шамар и ни свести.

    Благодаря ви.
  • Няма какво да се каже тук, всяка дума е излишна...
  • Смълча ме.
  • Стисна ме за гърлото... Само с няколко думи си казал всичко...
Предложения
: ??:??