Историята започва така.
За лъжа, предателство и омраза,
заразявайки всеки като проказа,
като някоя смъртна зараза.

Беше преди години, повече от една.
В една приказна чудна страна.
Разположена сред планински плата.
Под най-красивите небеса.

Властваше по тези места.
Богът на всички чудеса.
На’ви се казваше той.
И вършеше добрини безброй.

Докато не се появи.
Злата М’иам.
В свойта мрежа тя го хвана.
Богът на всички чудеса.

Като мушица в паяжина го улови.
Сърцето му тя плени.
Вечно да я боготвори.
На малкия си пръст да го върти.

На’ви се промени.
Не вършеше вече добрини.
Нямаше вече място за чудеса.
Тя беше изцяло в неговата глава.

На Олимп той с нея се възкачи.
Запозна я с равните на него дори.
Тя започна да фучи.
Не искаше с никой трона да дели.

С Ил’Вайо, Моси и Лю Ко дори.
Искаше всичко да покори.
Всички около нея да умори.
Каквото не ù харесва да унищожи.

С тази мисъл една.
Тя започна тиха война.
Чрез манипулация скрита.
Тя беше в тайна обвита.

Пъклени планове тя кроеше.
Докато всеки спеше.
Тя душите им крадеше.
Тихо в ушите им шепнеше.

Нападни, победи или умри.
Наум ти не мисли.
Мощен съюз срещу На’ви направи.
И от трона го отлъчи.

На всеки един така.
Шепнеше в ухото страха.
Дали вместо вечни чудеса.
Ще дойдат мрачни времена.

Всеки таен план кроеше.
Уж верен на На’ви всеки беше.
Понеже няма как.
Всеки се страхува за своя калпак.

Срещу новия брак.
На На’ви да му бъде показан знак.
Че ако продължава така.
Ще го изгонят с новата му жена.

На’ви не можа да повярва.
Как никой за нищо му не вярва.
И как, когато той продължи.
Всеки реши да го провали.

Погледна той неговата жена.
Обичаше я той повече от всичко на света.
С нея той да остане реши.
Майната на всички тегли.

Тръгна си той.
Бог с добрини безброй.
Прегърнал новата си жена.
Решен да си намери място по света.

Единствено Лю Ко се осмели.
Да поддържа контакт с него се устреми.
Заради всичките чудеса.
Правени от тях до сега.