Животът единствен май вече премина -
последния пристан намира.
И скоро ще бъда пак шепичка глина,
по-мъртвата част от всемира.
Мечтите ми, клетите, вятър ги вее
на куцата черна кобила.
В земята ми дяволът плява си сее,
куйрук гордостта е подвила.
Най-святите чувства със сухи езици
геройски пълзят по баира.
А тя, свободата, е все в белезници
и в мишата дупка се свира. ...