anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
Apr 23, 2009, 7:58 PM

Незначителност 

  Poetry » Other
590 0 7

Животът единствен май вече премина -

последния пристан намира.

И скоро ще бъда пак шепичка глина,

по-мъртвата част от всемира.

Мечтите ми, клетите, вятър ги вее

на куцата черна кобила.

В земята ми дяволът плява си сее,

куйрук гордостта е подвила.

Най-святите чувства със сухи езици

геройски пълзят по баира.

А тя, свободата, е все в белезници

и в мишата дупка се свира.

На мръсния ъгъл надеждата проси -

изкукала хърбава баба.

И много отдавна тя няма въпроси,

и моли се само за хляба.

Макар за последно, не просто за жеста:

душата ми - в бойното стреме.

Но адът я има с насмешка зловеща...

А Господ ли? Хич не му дреме!

© Аноним All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!
  • Sic transit gloria mundi...
  • Мното цинично...Животът е труден, но нека не проси като надеждата, а да се бори и да възпроизвежда!
  • Всъщност, казах си мнението на друго място, а тук само отбелязвам, че съм минала Предпоследното редче...
    Поздрав!
  • харесах!
  • Това наистина ме изненадва, Аноним! Много е различно от това, което съм чела досега от теб! Брр... тръпки ме побиха!
  • Нетипично настроение за един овен. Я, горе главата! Възседни дявола и изкачи баирите на живота!
    Поздрав!
Random works
: ??:??