Обича ме. Очите го издават.
Изкусно се прикрива, но уви...
Във погледа му лесно разпознавам
на трепета любовните следи.
Приема ме за нещо по-различно
в тълпата от безименни жени.
(А знае, че такива се обичат
по-трудно. И че винаги боли...)
Не го е страх да пали небесата,
които нося в двете си ръце.
Наивен е. И вярва в чудесата.
(Очаква да му подаря сърце!) ...