Незрящи очи
Незрящи очи
на Палечка с много обич
За смъртта не се мечтае,
а аз умирам всяка нощ...
За пари ще почна да мечтая
и пак ще умирам,
но в разкош.
Нищо друго не искам да желая,
аз бленувам нежен зов,
аз копнея за любов.
Есента цвета на розите повяхва.
Ще изсъхна на брега,
отмиха ги вълните твойте стъпки.
Аз ги търсих...
Скръбта от спомени гъмжи,
не мисля, че е измерима.
Няма да те видя във съня,
вратата се затвори.
Ще те потърся във смъртта...
Залезът е кръв,
а смъртта ми дъх любовен.
на Палечка с много обич
За смъртта не се мечтае,
а аз умирам всяка нощ...
За пари ще почна да мечтая
и пак ще умирам,
но в разкош.
Нищо друго не искам да желая,
аз бленувам нежен зов,
аз копнея за любов.
Есента цвета на розите повяхва.
Ще изсъхна на брега,
отмиха ги вълните твойте стъпки.
Аз ги търсих...
Скръбта от спомени гъмжи,
не мисля, че е измерима.
Няма да те видя във съня,
вратата се затвори.
Ще те потърся във смъртта...
Залезът е кръв,
а смъртта ми дъх любовен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
