7.07.2015 г., 8:11

"Ние''

988 0 1

"Аз и Ти'' или просто ''Ние"

Какви сме с тебе? Приятели? Любовници дори?

Не знам, ти кажи.

Всичко си ми ти, знаеш ли?

Кажи..

Можеш ли? Искаш ли?

Трябваш ми, чуваш ли?

В нощта, и през деня.

Моля те, недей мълчи!

А ти си моя радост и тъга,

ти си мое бъдеще едничко,

ти си моето всичко!

И когато тръгваш само ако знаеш как боли!

А като те няма колко ми личи...

И като художник рисувам голите стени

с клечка кибрит и замръзнали сълзи.

Имах ли те, ми кажи?! Май.. почти.

Малко повече от никак, нали?

Какви сме ние с тебе?

Приятели? Любовници, дори?

Ти си моето "малко повече от никак",

моето несбъднато ''сега'',

най-изгарящото ''кога''..

Моето несигурно ''почти''

и уверяващо ''нали''.

Какви сме ние с тебе?

Приятели? Любовници дори?

"Аз и ти"?

А може би ''Ние'' по-добре звучи...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако обичаш някого (това не са мои думи,някой преди време ги,е написал)
    го пусни да си отиде. Ако се върне след време,значи се връща завинаги! Ако не се върне..ТО ТОЙ НЕ,Е БИЛ ЗА ТЕБ! Важното,е да вървиш напред,а не спотаен в себе си само да чакаш...
    Хареса ми откровението Ви! Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...