Във дълги робства сме живели
и хубаво не сме видели.
Били сме горди, непокорни –
за свободата отговорни.
Земя попила е кръвта ни
и носи хилядите рани.
Живели сме със много мъка
в годините и на разлъка.
Но със търпение и сила
опазихме страната мила.
Но пак на кръстопът сме днеска...
Тресе ни все позната треска.
И с нея ний ще се преборим!
Дано по- бързо да го сторим.
© Никола Апостолов Всички права запазени