3.06.2017 г., 11:44

Ние,българите

482 1 7

Във дълги робства сме живели

и хубаво не сме видели.

 

Били сме горди, непокорни –

за свободата отговорни.

 

Земя попила е кръвта ни

и носи хилядите рани.

 

Живели сме със много мъка

в годините и на разлъка.

 

Но със търпение и сила

опазихме страната мила.

 

Но пак на кръстопът сме днеска...

Тресе ни все позната треска.

 

И с нея ний ще се преборим!

Дано по- бързо да го сторим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...