Във дълги робства сме живели
и хубаво не сме видели.
Били сме горди, непокорни –
за свободата отговорни.
Земя попила е кръвта ни
и носи хилядите рани.
Живели сме със много мъка
в годините и на разлъка.
Но със търпение и сила
опазихме страната мила.
Но пак на кръстопът сме днеска...
Тресе ни все позната треска.
И с нея ний ще се преборим!
Дано по- бързо да го сторим.
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
