Догаря свещта, която запалих,
а с това и нашата надежда залязва
спомена никога не забравих,
спомена, който сърцето ранява.
Дни на голяма скръб ни тежат,
дни на отминали мечти
и още трудностите пред нас стоят,
пътят ни кой ли ще освети?
Никой! Никой си нямаме ние,
освен нас самите
и никога не сме вярвали,
че такива ще са ни съдбите. ...