Feb 4, 2009, 10:08 PM

Ние нямаме нищо 

  Poetry » Other
500 0 1

Догаря свещта, която запалих,
а с това и нашата надежда залязва
спомена никога не забравих,
спомена, който сърцето ранява.

 

Дни на голяма скръб ни тежат,
дни на отминали мечти
и още трудностите пред нас стоят,
пътят ни кой ли ще освети?

 

Никой! Никой си нямаме ние,
освен нас самите
и никога не сме вярвали,
че такива ще са ни съдбите.

 

Приятели добри нямаме ние,
всеки всякога е готов да ни предаде,
ако възможност само му се отдаде,
грешите, ако друго мислите вие!

 

О, само каква мъка, болка и горест
се е събрала сега в душите,
но не в техните, а в моята душа,
която скърби от това, което слуша...

© Илия Кузев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??