Ние, поетите

12.06.2005 г., 23:40 ч.

Поезия

914 0 3

На брат ми
Ранени като почвата,
пропита със кръвта
на хиляди бизони неоплакани...
Самотни като кактуси,
пленени от пасатите,
обрулили дори бодлите им,
се лутаме без мисли и без рими в пустошта,
забравили заветния си знак...
Но
погълнати от диви,
неразбрани урагани ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ние, поетите

Искате да прочетете повече?

Предложения