Доротея (Маргарита Дянкова)
101 365
12.06.2005 г., 23:40 ч.

Ние, поетите 

  Поезия
831 0 3
 

На брат ми

 

Ранени като почвата,

пропита със кръвта

на хиляди бизони неоплакани...

 

Самотни като кактуси,

пленени от пасатите,

обрулили дори бодлите им,

се лутаме без мисли и без рими в пустошта,

забравили заветния си знак...

           

            Но

погълнати от диви,

неразбрани урагани

възраждаме смеха на водопадите,

а нашите надежди,

безсилно разпиляни

разпръскват шепи миди в океаните.

 

 

 

                        2

Ранени като спомени, избягали в дъжда

попиваме със устни ний росата,

но бели като лебеди със вятърни крила

летиме волно в небесата.

 

 

                       

                        3

Стопени като сълзи,

избликнали от нож,

със крясъци потъваме във мрака...

Под призрачното було

на копринената нощ,

една безмълвна тишина ни чака.

           

 

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??