Доротея (Маргарита Дянкова)
101 365
12 jun 2005, 23:40

Ние, поетите 

  Poesía
841 0 3
 

На брат ми

 

Ранени като почвата,

пропита със кръвта

на хиляди бизони неоплакани...

 

Самотни като кактуси,

пленени от пасатите,

обрулили дори бодлите им,

се лутаме без мисли и без рими в пустошта,

забравили заветния си знак...

           

            Но

погълнати от диви,

неразбрани урагани

възраждаме смеха на водопадите,

а нашите надежди,

безсилно разпиляни

разпръскват шепи миди в океаните.

 

 

 

                        2

Ранени като спомени, избягали в дъжда

попиваме със устни ний росата,

но бели като лебеди със вятърни крила

летиме волно в небесата.

 

 

                       

                        3

Стопени като сълзи,

избликнали от нож,

със крясъци потъваме във мрака...

Под призрачното було

на копринената нощ,

една безмълвна тишина ни чака.

           

 

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??