ние, поетите
Приведен упорито над листата
преписва нотите на лунна светлина;
изтича в петолиния нощта –
прилежен Бах, но важна е луната...
А ей ме мен – съвсем неромантично
във мрежата глобална на покварата,
диоптър по диоптър все тъй карам,
ала нима е много по-различно –
все тая власт ни тегли, тая страст,
и Бах, и мен, и Милтън, и Паисий.
Защо ли там се вписвам? Как личи си,
че Wordsworth is too much with us…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рая Деянова Всички права запазени
