ние, поетите

10.06.2008 г., 7:52 ч.

Поезия

865 0 3

Приведен упорито над листата

преписва нотите на лунна светлина;

изтича в петолиния нощта –

прилежен Бах, но важна е луната...

А ей ме мен – съвсем неромантично

във мрежата глобална на покварата,

диоптър по диоптър все тъй карам,

ала нима е много по-различно –

все тая власт ни тегли, тая страст,

и Бах, и мен, и Милтън, и Паисий.

Защо ли там се вписвам? Как личи си,

че Wordsworth is too much with us…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.