Jun 10, 2008, 7:52 AM

ние, поетите 

  Poetry
848 0 3

Приведен упорито над листата

преписва нотите на лунна светлина;

изтича в петолиния нощта –

прилежен Бах, но важна е луната...

А ей ме мен – съвсем неромантично

във мрежата глобална на покварата,

диоптър по диоптър все тъй карам,

ала нима е много по-различно –

все тая власт ни тегли, тая страст,

и Бах, и мен, и Милтън, и Паисий.

Защо ли там се вписвам? Как личи си,

че Wordsworth is too much with us…

© Рая Деянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздравления!
  • много хубаво...!
    хареса ми, Рая.
  • Ние... хмм, безлично ми е някак това ние! Нека е аз, аз - читателят, се кефя искрено! Заради Албинони и теб, и Кийтс, и Михайловски!
    Заради това, че светът е твърде малък без вас... тях... нас... личи си!!!

    AVE

    П.П. Радвам се, че се отби... липсваше!
Random works
: ??:??