Приведен упорито над листата
преписва нотите на лунна светлина;
изтича в петолиния нощта –
прилежен Бах, но важна е луната...
А ей ме мен – съвсем неромантично
във мрежата глобална на покварата,
диоптър по диоптър все тъй карам,
ала нима е много по-различно –
все тая власт ни тегли, тая страст,
и Бах, и мен, и Милтън, и Паисий.
Защо ли там се вписвам? Как личи си,
че Wordsworth is too much with us…
© Рая Деянова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
