ние, поетите
Приведен упорито над листата
преписва нотите на лунна светлина;
изтича в петолиния нощта –
прилежен Бах, но важна е луната...
А ей ме мен – съвсем неромантично
във мрежата глобална на покварата,
диоптър по диоптър все тъй карам,
ала нима е много по-различно –
все тая власт ни тегли, тая страст,
и Бах, и мен, и Милтън, и Паисий.
Защо ли там се вписвам? Как личи си,
че Wordsworth is too much with us…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рая Деянова Все права защищены
