Ние с тебе сме вече сестри!
1.1K
0
0
Завърна се в живота ми като магия,
ала толкова болезнено сама.
Завърна се, обрече ме да пия
с теб отровата...
Приятелство му казвали - едва ли...
Като сестри сме, а боли...
В приятелството няма предатели,
а с тебе дълго бяхме сами...
И тръгвайки си всеки път от тебе,
зачерквайки ти номера с кръст.
Не минава вече проклетото време
и забравям желанието за мъст...
... И умирам без твойта прегръдка...
Не, ти не си ми приятел, не си!
И умирам, и падам, нуждая се, дишам...
Ние с тебе сме вече сестри!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Стоянова Всички права запазени
