17.02.2011 г., 11:45

Ние сме Сатана

511 0 1

"Ние сме Сатана"

Чувствам как Злото се прокрадва по улиците,
оплело душите ни с невидимите си ръце.
То променя нещата,
вмъква се в нас и поробва сърцата ни,
превръща дните ни в безрадостно съществуване,
в жалко подобие на живот -
живот като смърт,
живот, хладен като труп,
изстиващ в ледените обятия на Мрака...

А ние се гоним,
обезумели бродим из пепелищата,
ослепели за светлината на Познанието,
и малцина са онези,
що се осмелиха да подирят верния път -
изходът от Ада,
в който сме заточени навеки.
Ние сме Сатана,
а той е шизофреник с безброй съзнания -
твар, изпълзяла от дъното на космическата бездна,
най-древният и най-коварен враг на всичко живо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Задгробник Евотош Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И светлина, и мрак (Сатана?) сме. В никакъв случай само едното. Докато залягаме в крайности, все ще бягаме от себе си...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...