Ти погледна ме смутено –
студено,
безразлично
и всичко моята душа разбра:
виждаш думите ми иронично.

Печално гледам те аз
и откривам болката ти в захлас.

Повярвай, че загуби таз игра.
Победителят сега съм Аз!

Ти никога не изтри моите сълзи
паднали в гибелни води от твоите лъжи.

Ти никога не пожела да сбъднеш моята мечта
заровена в калта на твоята тъга.

Ти никога не посмя да зърнеш моята душа
под дузина от листя на твоята липа.

Ти никога не се засмя
на моята шега:
„Обичам те сега и до край света!”

Ти загуби моя лик
в розов мит
от тоя миг.

Ти прегърна ме лукав
и от думите ми по вените ти протече гняв.

Повярвай, че загуби таз игра!
Победителят съм Аз сега!