Dec 13, 2006, 12:54 AM

Никога

  Poetry
661 0 0
Ти погледна ме смутено –
студено,
безразлично
и всичко моята душа разбра:
виждаш думите ми иронично.

Печално гледам те аз
и откривам болката ти в захлас.

Повярвай, че загуби таз игра.
Победителят сега съм Аз!

Ти никога не изтри моите сълзи
паднали в гибелни води от твоите лъжи.

Ти никога не пожела да сбъднеш моята мечта
заровена в калта на твоята тъга.

Ти никога не посмя да зърнеш моята душа
под дузина от листя на твоята липа.

Ти никога не се засмя
на моята шега:
„Обичам те сега и до край света!”

Ти загуби моя лик
в розов мит
от тоя миг.

Ти прегърна ме лукав
и от думите ми по вените ти протече гняв.

Повярвай, че загуби таз игра!
Победителят съм Аз сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...