Никога
Самотно е и тихо във душата,
отдавна радостта от там си тръгна,
белязана от теб и от съдбата...
аз никога назад не ще се върна!!!
А някога отново щом те срещна,
на поздрава ти няма да отвърна,
ще мина аз на улица отсрещна
и погледа от тебе ще извърна.
А спомена за времето, което
днес моят свят на самота обрече,
ще погреба завинаги в сърцето...
но никога не ще се върна... ВЕЧЕ!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Касабова Всички права запазени
