Jul 5, 2008, 9:03 PM

Никога 

  Poetry » Love
565 0 3
Самотно е и тихо във душата,
отдавна радостта от там си тръгна,
белязана от теб и от съдбата...
аз никога назад не ще се върна!!!
А някога отново щом те срещна,
на поздрава ти няма да отвърна,
ще мина аз на улица отсрещна
и погледа от тебе ще извърна.
А спомена за времето, което
днес моят свят на самота обрече,
ще погреба завинаги в сърцето...
но никога не ще се върна... ВЕЧЕ!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Касабова All rights reserved.

Random works
: ??:??