Jul 5, 2008, 9:03 PM

Никога

  Poetry » Love
667 0 3

Самотно е и тихо във душата,

отдавна радостта от там си тръгна,

белязана от теб и от съдбата...

аз никога назад не ще се върна!!!

 

А някога отново щом те срещна,

на поздрава ти няма да отвърна,

ще мина аз на улица отсрещна

и погледа от тебе ще извърна.

 

А спомена за времето, което

днес моят свят на самота обрече,

ще погреба завинаги в сърцето...

но никога не ще се върна... ВЕЧЕ!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Касабова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....