18.06.2007 г., 18:09

Никога

604 0 1
Мислиш си, че познаваш
дебрите дълбоки на
човешката душа.
Че можеш да манипулираш
хода на събитията.
Че никой теб не ще владее.

Срещна мен в един случаен ден,
в който се преобърна нещо в теб.
Ти поиска Страст,
а аз копнеех за Любов.
Разминавахме се, срещахме се
и накрая се отминахме.
Съдеше ме, че съм тъй
истинска и чиста.
Обвиняваше ме, че съм нежна.
Така и не осъзна, че НИКОГА
няма да срещнеш моята
чистота в друга жена;
моята любов към теб,
безгранично всеотдайна.
Никога и от никоя
няма да намериш същото
спокойствие и разбиране.
Вече всичко е загубено.
Зная ясно, че ти не
заслужаваш мойто рамо.
Не мога щастие да ти желая,
защото и него не познаваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...