Jun 18, 2007, 6:09 PM

Никога

  Poetry
609 0 1
Мислиш си, че познаваш
дебрите дълбоки на
човешката душа.
Че можеш да манипулираш
хода на събитията.
Че никой теб не ще владее.

Срещна мен в един случаен ден,
в който се преобърна нещо в теб.
Ти поиска Страст,
а аз копнеех за Любов.
Разминавахме се, срещахме се
и накрая се отминахме.
Съдеше ме, че съм тъй
истинска и чиста.
Обвиняваше ме, че съм нежна.
Така и не осъзна, че НИКОГА
няма да срещнеш моята
чистота в друга жена;
моята любов към теб,
безгранично всеотдайна.
Никога и от никоя
няма да намериш същото
спокойствие и разбиране.
Вече всичко е загубено.
Зная ясно, че ти не
заслужаваш мойто рамо.
Не мога щастие да ти желая,
защото и него не познаваш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...