18 jun 2007, 18:09

Никога

  Poesía
608 0 1
Мислиш си, че познаваш
дебрите дълбоки на
човешката душа.
Че можеш да манипулираш
хода на събитията.
Че никой теб не ще владее.

Срещна мен в един случаен ден,
в който се преобърна нещо в теб.
Ти поиска Страст,
а аз копнеех за Любов.
Разминавахме се, срещахме се
и накрая се отминахме.
Съдеше ме, че съм тъй
истинска и чиста.
Обвиняваше ме, че съм нежна.
Така и не осъзна, че НИКОГА
няма да срещнеш моята
чистота в друга жена;
моята любов към теб,
безгранично всеотдайна.
Никога и от никоя
няма да намериш същото
спокойствие и разбиране.
Вече всичко е загубено.
Зная ясно, че ти не
заслужаваш мойто рамо.
Не мога щастие да ти желая,
защото и него не познаваш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...