Никога…
Сърцето ми може да спре
косите ми да побелеят,
и годините да си вървят.
Може времето да заспи,
гласът ми да задрезгавее
и бръчките ми да рисуват.
Но и светлината открих,
и чувството така безумно,
че дишам твоята топлина.
И да те обичам от сърце
не ще престана, никога…
Никога не ще престана.
И ще трябва да свикнеш,
да живееш с това, уви,
сърцето е категорично.
И когато ме прегърнеш,
когато ме прегърнеш силно,
знам че чувстваш същото…
И с теб съм само себе си,
с теб разбирам себе си,
и имам смисъл и посока…
И дори необятното море,
не ще ме утеши, либе мое,
без топлото ти дишане…
И пътя ни с тръни да осеят,
ще ги озарим един по един
и като мъгла ще се разсеят те.
И цветя и ласки ще посеем
на тяхно място в безкрая,
един другиго в обятията…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
