Въпреки, че никога не ми личи,
аз просто вече, нямам сила,
опитвам се да сдържам, свойте сълзи
дори опитвам се да се засмея, аз насила.

Безсилна съм, понякога признавам,
от мъката, не знам какво да кажа,
но никога не се предам
и никога не ще се, аз откажа.

Дори, когато ми се струва, че съм в мрак,
гледам смело аз напред,
ще дойде светлина в мене пак
и отново всичко, викам си ще е наред.

Не плача, дори когато искам да заплача,
дори, когато струва ми се, че съм в мрак,
някак си опитвам се да крача
и отново аз не плача, пак.

И сякаш вече, няма път,
кога ли ще му дойде края?
Ще се скрия аз в някой кът,
но в кой ли, аз не зная!

Искам от живота да се скрия,
там където вятъра ме отнесе,
не мога вече болката да крия,
кой ли може да я понесе?

Не зная вече, аз какво да кажа,
болката ужасна е, това го знам,
но няма никога да се откажа,
няма никога да се предам.

И колкото в сърцето да боли,
смело аз, ще продължа напред,
живота, труден, знаеш го нали?
Но викам си, че всичко е наред.

И няма никога да кажа,
че болката изпълва, моята душа,
но няма никога да се откажа,
напред ще продължа дори  сама.