Dec 6, 2018, 8:18 PM

Никога не плача

  Poetry » Other
531 1 0

Въпреки, че никога не ми личи,
аз просто вече, нямам сила,
опитвам се да сдържам, свойте сълзи
дори опитвам се да се засмея, аз насила.

 

Безсилна съм, понякога признавам,
от мъката, не знам какво да кажа,
но никога не се предам
и никога не ще се, аз откажа.

 

Дори, когато ми се струва, че съм в мрак,
гледам смело аз напред,
ще дойде светлина в мене пак
и отново всичко, викам си ще е наред.

 

Не плача, дори когато искам да заплача,
дори, когато струва ми се, че съм в мрак,
някак си опитвам се да крача
и отново аз не плача, пак.

 

И сякаш вече, няма път,
кога ли ще му дойде края?
Ще се скрия аз в някой кът,
но в кой ли, аз не зная!

 

Искам от живота да се скрия,
там където вятъра ме отнесе,
не мога вече болката да крия,
кой ли може да я понесе?

 

Не зная вече, аз какво да кажа,
болката ужасна е, това го знам,
но няма никога да се откажа,
няма никога да се предам.

 

И колкото в сърцето да боли,
смело аз, ще продължа напред,
живота, труден, знаеш го нали?
Но викам си, че всичко е наред.

 

И няма никога да кажа,
че болката изпълва, моята душа,
но няма никога да се откажа,
напред ще продължа дори  сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Йолова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...