18.06.2010 г., 9:34

Никога не правете така

649 0 1

Срещна го до едно кафене.

Беше стар   познайник - раздумец.

Влязоха  за по кафе.

Да споделят каква цена платили са

те на живота - великолепния безумец -

във сделките и той какво им даде.

И на задръжките през уязвимите огради

първо започнаха с хвалбите.

Тънко описваха  те вещи придобити,

от нови  нужди си  изваяха мечти

и от идеи съградиха  Хималаи,

от които по пладне сваляха звезди,

но умориха се накрая.

От дупчица между минутите

изскочиха тогава жалби

напук на самочувствие надуто

и самодоволните им хвалби.

Той сподели й, че живее в самота

след неудачна серия любови.

Не вярвал в идеалната жена,

но търсел да е умна и красива.

Да бъде многоцветна в женската си роля,

шегите да обича, да се смее...

И, изненадващо за нея,

върху нейната ръка положи своята...

Това  наведе я на мисълта, че трябва

спирачки да набие върху свойте откровения.

Как да  признае, че нощем в стълкновение

с духа си оглушал от тишина

гризе юргана,

за да не крещи от самота.

Да сподели, че също, по подобие на него,

безброй обувки скъса,  за да търси...

Че е омела и трохите на последната кора

на хлебеца - човека да открий за себе си.

И, въпреки пуританската й демонстрация,

той я покани у дома си

на чашка питие.

Тя каза “Не”.

А бе прекрасен мъж - висок като холандец,

със тесен таз и със широки плещи.

 В очите му, с  цвета на лешник,

блестяха интелект и нежност.

Величествена в своята небрежност,

припряно се сбогува и си тръгна.

Остави го на масата самичък,

цял в недоумения да тъне,

нещастен като сгазена тревичка.

А тя, привела тъжни рамена,

по улиците бавно крачеше,

от свойте предразсъдаци измамена

и от задръжките ограбена -

 за кой ли път - и тихо плачеше...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...