Никога не си готов
734
0
0
Никога не си готов
да си тръгнеш през полето,
дочул далечен зов
под дъгата на небето.
Никога не си готов
истински да заобичаш,
все едно, че си на лов,
когато пак се разсъбличаш.
И този път, и всеки път
забравяш да се смееш,
когато безжалостно обзема те студът,
докато за топлинка копнееш.
И всеки път, и този път
не можеш ли да проумееш,
че в окови стяга те студът
и ти пречи да си поживееш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Димова Всички права запазени
