24 окт. 2012 г., 13:51
Никога не си готов
да си тръгнеш през полето,
дочул далечен зов
под дъгата на небето.
Никога не си готов
истински да заобичаш,
все едно, че си на лов,
когато пак се разсъбличаш.
И този път, и всеки път
забравяш да се смееш,
когато безжалостно обзема те студът,
докато за топлинка копнееш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация