Никога преди
Щом зърна аз в далечината
на взора твой светлика бял,
изчезва в ада си тъмата,
светът е възроден и цял.
От тишината, от тъгата,
ти съживяваш с устни - граал.
На глътки чудни красотата
от теб отпивам засиял.
Не помня никога преди
да съм обиквал по - мистично.
С душа омайваща си ти,
неземно цвете, поетично.
Уханието ти, във мен,
усещам с дух преобразен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
