Jan 17, 2021, 10:25 AM

Никога преди 

  Poetry » Love, Strict forms
586 0 8

Щом зърна аз в далечината

на взора твой светлика бял,

изчезва в ада си тъмата,

светът е възроден и цял.

 

От тишината, от тъгата,

ти съживяваш с устни - граал.

На глътки чудни красотата

от теб отпивам засиял.

 

Не помня никога преди

да съм обиквал по - мистично.

С душа омайваща си ти,

неземно цвете, поетично.

 

Уханието ти, във мен,

усещам с дух преобразен

 

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??