Щом зърна аз в далечината
на взора твой светлика бял,
изчезва в ада си тъмата,
светът е възроден и цял.
От тишината, от тъгата,
ти съживяваш с устни - граал.
На глътки чудни красотата
от теб отпивам засиял.
Не помня никога преди
да съм обиквал по - мистично.
С душа омайваща си ти,
неземно цвете, поетично.
Уханието ти, във мен,
усещам с дух преобразен
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
