Никога вече
Никога вече
Тъжно вали навън сега.
Самотата ридае в мойта душа.
Пак обвинява ме в нощта,
че предадох теб и любовта.
Никой няма да ме обича както ти.
Не може никой да сбъдне мечтите ми.
Страшно сажалявам, че погубих обичта.
Път обратен едва ли ще намеря, аз знам това.
Подиграх се с теб и милост нямах.
Що е болка, чак сега разбрах.
Убих всички твои чувства.
Но животът ме наказва сега,
в самота да съм обречена.
Искам те, но теб те няма до мен.
Няма го и щастието в моя ден.
Обичам те! Чак сега разбирам това
и бавно умирам аз в нощта.
Толкова е трудно да гледам отстрани.
В друга си влюбен вече ти.
Виновна съм и го признавам.
Но кажи какво да направя,
за да те забравя?
Душата ми не намира покой сега,
наранена е до болка тя.
Ще обичам само теб, аз знам това.
Но няма да срещна никога любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Конова Всички права запазени
