ludafenkanaevailo (Йоанна Конова)
44 1
Dec 15, 2007, 1:18 PM

Никога вече 

  Poetry » Love
619 1 4


    Никога вече

 


Тъжно вали навън сега.
Самотата ридае в мойта душа.
Пак обвинява ме в нощта,
че предадох теб и любовта.

Никой няма да ме обича както ти.
Не може никой да сбъдне мечтите ми.
Страшно сажалявам, че погубих обичта.
Път обратен едва ли ще намеря, аз знам това.

Подиграх се с теб и милост нямах.
Що е болка, чак сега разбрах.
Убих всички твои чувства.
Но животът ме наказва сега,
в самота да съм обречена.

Искам те, но теб те няма до мен.
Няма го и щастието в моя ден.
Обичам те! Чак сега разбирам това
и бавно умирам аз в нощта.

Толкова е трудно да гледам отстрани.
В друга си влюбен вече ти.
Виновна съм и го признавам.
Но кажи какво да направя,
за да те забравя?

Душата ми не намира покой сега,
наранена е до болка тя.
Ще обичам само теб, аз знам това.
Но няма да срещна никога любовта.

© Йоанна Конова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??