ludafenkanaevailo (Йоанна Конова)
44 1
Dec 15, 2007, 1:18 PM

Никога вече 

  Poetry » Love
5.0 / 2
751 1 4
Никога вече
Тъжно вали навън сега.
Самотата ридае в мойта душа.
Пак обвинява ме в нощта,
че предадох теб и любовта.
Никой няма да ме обича както ти.
Не може никой да сбъдне мечтите ми.
Страшно сажалявам, че погубих обичта.
Път обратен едва ли ще намеря, аз знам това.
Подиграх се с теб и милост нямах.
Що е болка, чак сега разбрах.
Убих всички твои чувства. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Конова All rights reserved.

Random works
  • thedac (Димитър Драганов) Портрет на живота
    Портрет на живота
  • pecipicha (Петко Петков) Pray
    Pure soul, did you exist? Listen the words of the lonely priest. Incarnate with inner beauty, call m...
  • Antinormal Personal Dictionary IV
    Action – Moving, doing, changing, the world constantly rearranging. Without it there is naught and n...
  • Burns Rain
    If I could be rain I'd come and go out of the blue never the same If I could be rain ......

More works »